Román hírforrások szerint a Comore-szigeteki zászló alatt közlekedő, Törökországból a romániai Sulina felé tartó, 120 méteres Khoryv tankert dróntalálat érte, a fedélzet kigyulladt és a hajó süllyedni kezdett.

Az első vészjelzéseket helyi idő szerint 10 óra körül adta le a bajba jutott hajó. A parti őrség által nem sokkal 12 óra után közzétett videófelvételeken az látható, hogy a hajó felborult és alig látszik ki a vízből.

A román hatóságok szerint a legénység tíz tagja ukrán, három pedig azeri nemzetiségű. Helikopteres mentés a kedvezőtlen időjárás, illetve a korlátozott látótávolság miatt nem volt lehetséges.

??⚓️?? Товарният кораб KHORYV, плаващ под флага на Коморските острови, потъна днес сутринта на 13 морски мили (около 24 км) източно от пристанище Констанца, след като беше поразен от дрон. От 13-те членове на екипажа – 10 украинци и 3 азербайджанци – един загина, трима са в неизвестност, а останалите са спасени. Корабът се е намирал само на миля извън териториалните води на северната ни съседка, които се простират до 12 морски мили от брега, т.е. в изключителната икономическа зона на Румъния. Президентът Никушор Дан свърза удара диркетно с Русия. Пред журналисти той каза, че корабът „е ударен от дрон“ малко извън териториалните води на страната, и нарече случая „събитие от процеса на ескалация, който Москва води в контекста на войната в Украйна“. Във Facebook Дан написа: „Тази атака е нов пример за трагичните последици от руската агресия срещу Украйна. Време е Русия да се отнесе сериозно към мирните инициативи на САЩ и Европа, да приеме предложенията за примирие и да сложи край на войната.“ Външният министър Дан Некулъеску, встъпил в длъжност два дни по-рано в новото правителство на Лука Никулеску, определи нападението като „грубо нарушение на международното право и на свободата на корабоплаването“. „Незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна ескалира и засяга директно търговското корабоплаване в Черно море“, написа той на своя профил в X. Центърът за морска координация на Румънската морска администрация е получил сигнала около 10:00 ч. и 15 минути по-късно е повикал Агенцията за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM), чийто кораб SAR ARTEMIS излезе от пристанище Констанца. По данни на министерство на вътрешните работи корабът е понесъм тежки щети след пожар на борда, поради което се е преобърнал. Плаващ наблизо търговски кораб е извадил от водата 10 души – 9 оцелели и тялото на жертвата – и ги е прехвърлил към плавателен съд на Бреговата охрана. Министерство на здравеопазването съобщи, че и 9-те оцелели са ранени. Медицински пункт и линейки ги очакваха на брега. Хеликоптер на МВР не можа да излети заради слабата видимост и дъжда и това наложи издирването на тримата изчезнали да остане изцяло в ръцете на кораби на Бреговата охрана и ARSVOM. На кадрите, споделени от румънските власти, над вълните се вижда само малка част от преобърнатия корпус. Гражданството на загиналия и на изчезналите момента не е уточнено. Министърът на отбраната Раду Опря, във втория си ден на поста, препрати към президента. На въпроса дали е потвърдено, че корабът е ударен от дрон, отговори: „Изявлението на президента беше в този смисъл.“ Официалните заключения ще бъдат оповестени, когато приключат всички разследвания. Опря обясни как е разпределена отговорността: извън териториалното море се намесва Бреговата охрана, а решението дали да бъдат поразявани дронове, които навлизат в румънска територия, е негово. KHORYV е част от дълга серия удари по търговски кораби. По данни на Reuters за последните две седмици край бреговете на Румъния и България са поразени най-малко 7 товарни кораба, а 30 моряци са загинали или изчезнали. Корабите, поразени в последно време, или са стояли на котва край Сулина, или са плавали към нея. Каналът Сулина свързва река Дунав с Черно море и се превърна във водещия експорен маршрут от Украйна, откакто Русия ескалира атаките срещу нейните пристанища на Черно море. Край бреговете на Румъния ROYAD MAMMADOV потъна на 5 октомври с 2 загинали. На 14 октомври петролният танкер YARA J беше ударен на котва в териториалните води край Сулина. В нощта срещу 15 октомври край Сулина пламна танкерът WINE TRADER, а 7 души от екипажа му изчезнаха безследно. Ударът дойде ден след заседанието на Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT), посветено точно на заплахите в Черно море. Три дни по-рано, на 20 октомври, Северноатлантическият съвет на НАТО се събра по искане на Румъния и България. Според Reuters алиансът обяви, че ще изпрати още самолети за морски патрули, радари и дронове, без да уточни какви. Некулъеску написа, че се координира с България и Турция, за да ускори развръщането на договорените средства за наблюдение. Граждани на Азербайджан загиват не за първи път тази година във водите на Черно море. Според външно министерство в Баку капитанът на ATLAS BEY Самад Насруллаев е намерен мъртъв след нападение с дрон край Одеса на 14 юли. На 9 септември на сомалийския TEDY загинаха двама азерци – Аслан Алиев и Асим Гасимов. На 5 октомври на ROYAD MAMMADOV загина капитанът Рустам Хасанов. Безследно изчезнал се води Махамад Сюлейманзаде. След този случай Баку отново призова своите граждани да не работят на кораби по маршрути с висок риск. Трима азербайджанци бяха и на борда на KHORYV. Въздушното пространство на Румъния, над което въоръжените сили вече свалиха дронове на няколко пъти, приключва на същите 12 морски мили, на които свършват и териториалните води. KHORYV потъна на миля отвъд тази граница – там, където по думите на Опря се намесва Бреговата охрана, чиито кораби заедно с ARSVOM продължават да търсят тримата изчезнали. ? Пълният анализ можете да откриете в моя блог: https://t.co/qBq9X5YNsI

— Frontline Monitor (@FrontlineMntr) October 23, 2026

Ez már a harmadik teherhajó az utóbbi hetekben a Fekete-tenger román partjainál, amelyen vélhetően dróntámadás miatt tűz keletkezett.

A Digi24 hírtelevízió összesítése szerint az ukrajnai háború kezdete óta 11 kereskedelmi hajót ért dróntámadás a Fekete-tenger partjainál: hét esetben Románia, négy esetben Bulgária közelében. Ezekben 31 tengerész életét vesztette vagy eltűnt.

A támadások többnyire a partvonaltól 12 mérföldnél nagyobb távolságra történtek, tehát nem érintették az ország szuverén területének részét képező parti vizeket, de a színhelyük a határvonal közelében, Románia, illetve Bulgária exkluzív gazdasági övezetében volt.

A katonai műszaki akadémia pénteki tisztavatóján részt vevő román államfő köszönetet mondott a román parti őrségnek, amiért gyorsan reagált a vészhelyzetre. Nicusor Dan úgy értékelte: a fekete-tengeri dróntámadásokkal Oroszország az ukrajani konfliktus eszkalálódását akarja előidézni.

Radu Oprea védelmi miniszter a parti vizek közelében közlekedő kereskedelmi hajók, illetve a román exkluzív gazdasági övezetben épült kulcsfontosságú energetikai létesítmények védelméről érdeklődő újságírók kérdésére válaszolva azt mondta: a román hadsereg illetékessége az ország szuverén területére terjed ki, a 12 mérföldnél nagyobb távolságra lévő nemzetközi vizeken a parti őrség - drónelhárításra alkalmatlan – hajói járőrözhetnek és végezhetnek ellenőrzéseket.

A tárcavezető elismerte, hogy Románia egyelőre azokat a folyami hajókra szerelt ütegeket sem vetheti be a román légteret gyakran a Duna-delta térségében megsértő drónok lelövésére, amelyeket szövetségeseitől kapott, mert a hatályos törvények nem teszik lehetővé hogy a román katonák tüzet nyissanak a szomszédos Ukrajna irányába.

Romániának eddig a légierő F–16-os harci repülőinek rakétáival sikerült lelőnie a légterét megsértő drónokat. Románia, illetve az országban légtérrendészeti szolgálatot teljesítő szövetséges országok vadászgépei eddig hat alkalommal lőttek le légtérsértő drónt.

A román külügyminiszter a nemzetközi jog és a hajózási szabadság kirívó megsértésének minősítette a Konstanca közelében elsüllyesztett kereskedelmi hajó elleni támadást, amely ráadásul emberéleteket követelt. Dan Neculaescu X-bejegyzésében úgy értékelte, hogy Oroszország Ukrajna elleni illegális háborújának eszkalációja közvetlenül érinti a fekete-tengeri kereskedelmi hajózást, és nemcsak a regionális hanem a globális biztonságot is fenyegeti.

Románia szorosan együttműködik NATO-szövetségeseivel, köztük Bulgáriával és Törökországgal, hogy felgyorsítsa azoknak a megfigyelési képességeknek a kiépítését, amelyekről október 20-án döntött az Észak-atlanti Tanács – közölte a román diplomácia vezetője.